Kарнавал.comтрилърoт Жорди Галсеран
Превод Нева Мичева
Режисьор Василена Радева
Сценография и костюми Никола Налбантов
Музика Мартин Каров
| Мария Гаралда | КОЙНА РУСЕВА
|
Пèре Пуч
| ДЕЯН АНГЕЛОВ
|
Рибò
| ВИХЪР СТОЙЧЕВ
|
Лаура
| ЕЛЕНА БЪРДАРСКА
|
Ана
| АНГЕЛИНА СЛАВОВА
|
SuperDeal.BG & Младежки театър горещо Ви препоръчват този интригуващ трилър!
Жорди Галсеран е най-популярният, най-касов и най-често поставян в чужбина театрален автор от Испания. Роден е през 1964-та в Барселона и оттогава там е живял, учил (каталонска филология), писал театър. Там си е спечелил име с неколкократно награждаваните пиеси "Верига от думи" и "Дакота" през 1995 г., там са били и първите му – относителни – провали, мюзиклите "Рай" (2000) и "Гауди" (2002). Сред адаптираните от него за барселонска сцена автори са Гогол, Голдони, Тим Фърт, Бен Хечт, Душан Ковачевич. Почитател е на Дейвид Мамет, Били Уайлдър, Мартин Макдона.
Част от принципите на писането му са: пиесата да е като игра ("Игрите имат всички елементи, които правят интересна една история, и може би затова моите персонажи играят. Може би затова и моето отношение към писането е като към игра. Определям си правила и залог, измислям противник, задавам ограничения и започвам. Докато играя, се опитвам да съм рационален и последователен, но не забравям да оставям място и за случайността, изненадата..."); персонажите да са ярки; да има единство на действието; заглавието да е кратко и да не издава съдържанието. И още: "Имам си трик, който неизменно сработва – пиша като за хора, които са по-интелигентни от мен."
"Карнавал" (2005) не е първата "криминална" драма на Галсеран ("Дакота" разиграва диалога между заложник и похитен в един гараж), но за първи път извежда на сцена една типично филмова и американска тематика: работата - в реално време - по спешен случай в полицейско управление.
"Не ме бива много да философствам над пиесите си. - казва авторът за същността на конфликта в "Карнавал". - Онова, което движи човека, както и всички останали живи същества, е борбата за просъществуване и стремежът към възпроизводство. И логичното уточнение е, че първото е важно само като предпоставка за второто (за да се възпроизвеждаш, е необходимо да съществуваш). Всичко в живота и в театъра се върти около това. В нашето общество нещата са по-сложни, отколкото сред бръмбарите или зайците и нашата способност да си намираме подходящ партньор е в пряка връзка с нашата власт във всички области – физическата, икономическата, интелектуалната... Мисля, че текстовете ми говорят главно за това: как на нас, хората, ни харесва да подчиняваме други хора, за да демонстрираме собствените си сили."
